Румен Стоянов за „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес

Може ли преводът да се използва като възможност за развитие и обогатяване на българския език, каква е личната отговорност на преводача, как езиковият и литературният опит влияят върху тълкуването на текста, какво означава един превод да е по-добър от оригинала, как се удържа целостта и последователността на историята, възможно ли е в един превод да има едновременно одомашняване и очуждяване, колко е важна интуицията на преводача, имат ли място в преводите редки и диалектни думи – по тези и други въпроси бъбрим с Румен Стоянов, без да забравяме ракията, кюфтетата и лайната.

Подробности за епизода: в блога.

Книгата в Goodreads.

Това е деветият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.