Да поговорим за валидацията

Защо търсим потвърждение от другите? Защо критиката боли непропорционално? Защо понякога се свиваме точно тогава, когато сме най-близо до себе си?

В първия епизод на Сезон 5 говорим за валидацията и дълбоката нужда да бъдем видяни, която не започва в зряла възраст, а много, много по-рано.

Разглеждаме как липсата на валидация в детството оставя рана, която по-късно се проявява по неочаквани начини: в нуждата да се доказваме на работа, в страха да заемем място, в усещането, че любовта трябва да се заслужи. И как психиката започва да търси отвън онова, което не е получила отвътре - в харесвания, в комплименти, в успеха, в одобрението на другия.

Говорим и за бащината функция - не като биологичната роля, а през архетипното послание, което някои от нас никога не са чули: „Имаш право да заемаш пространство."

И накрая - за самовалидацията. Не като самоубеждаване, а като бавен процес на изграждане на вътрешен родител, който остава с нас без условия.

Защото зрелостта, в известен смисъл, е да дадем сами на себе си разрешението, което сме чакали от някой друг.

Ако темата на епизода е провокирала нещо у теб и искаш да поговорим насаме:

· За консултация с Ирена Лазарова (психолог, индивидуална работа с вътрешното дете, София и онлайн), пишете на [email protected]

· За консултация със Соня Борисова (нутриционист, холистично лечение и хранене, София и онлайн), пишете на [email protected]