Z-Каст
- Episódios
- 248
- Publicação
- semanal
- Último episódio
- 13 nov 2026
Sobre o podcast
Подкаст за политика, култура и добро възпитание на ClubZ.bg
Episódios 248
Z-Каст, еп. 248 - Мъглата се спуска за секунди. Държавата закъснява с години. Всички ли сме виновни?
Send us Fan Mail12 души загинаха при след верижна мегакатастрофа на автомагистрала "Тракия" тази седмица. Подобни инциденти с десетки автомобили се случват и в други европейски държави, но често завършват без …
Notas do episódio
12 души загинаха при след верижна мегакатастрофа на автомагистрала "Тракия" тази седмица. Подобни инциденти с десетки автомобили се случват и в други европейски държави, но често завършват без жертви или със значително по-малко загинали. Защо последствията у нас са толкова тежки?
Това е основният въпрос в новия епизод на Z-Каст. Гост е Росен Рапчев - експерт по пътна безопасност, бивш ръководител в Пътна полиция и бивш експерт в Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата".
Според него ключова роля за тежките последствия има скоростта, с която автомобилите са навлезли във внезапната мъгла. При 100 км/ч превозното средство изминава около 28 метра за секунда, а на водача му трябват между секунда и половина и две секунди само за да осъзнае опасността и да реагира.
"Когато някой е спрял в зона на мъгла, а след това идват последващи автомобили, които се движат със значително по-висока скорост от тази, която позволява видимостта, 100% е ударът. Нямаш никакъв шанс да избегнеш удара."Но отговорността не е само на шофьорите. Рапчев посочва, че държавата е можела да ограничи тежестта на катастрофата чрез по-добро предупреждение за опасните условия. Още през 2017 г. АПИ започва процедура за изграждане на система с 40 електронни информационни табла на "Тракия", но проектът е прекратен през 2022 г. и системата така и не заработва.
"Ако държавата беше подсигурила по някакъв начин по-добра информираност на водачите, аз не казвам, че нямаше да стане пътнотранспортно произшествие. Навярно пак щеше да стане. Но разликата може да е броят на жертвите, броят на колите, сблъсъкът."Според Рапчев друг голям проблем е образованието. Докато в редица европейски държави децата се учат от ранна възраст да разпознават рисковете на пътя, в България обучението често се съсредоточава върху правилата и разрешените скорости. Така бъдещите участници в движението научават какво пише в закона, но не непременно как да реагират при реална опасност.
- Защо тежкотоварните автомобили са допринесли за тежките последствия на "Тракия"?
- Може ли система от електронни табла и метеорологични датчици да предотврати подобна трагедия?
- Защо интегрирането на тези системи се проваля над десетилетие?
- Трябва ли да се търси отговорност на отделни хора в държавните институции?
- Защо близо 80% от анкетираните български водачи се определят като много добри шофьори, но смятат останалите за неспособни?
Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.
Z-Каст, еп. 247 - Вируси през границата, ваксини в склада
Send us Fan MailБолести по животните минават границата, цели стада се унищожават, а ваксини има, но не се използват. Според молекулярния биолог и биохимик Николай Колев общият проблем е един - слабият контрол и …
Notas do episódio
Болести по животните минават границата, цели стада се унищожават, а ваксини има, но не се използват. Според молекулярния биолог и биохимик Николай Колев общият проблем е един - слабият контрол и липсата на политическа воля.
Той е гост в новия епизод на Z-Каст. Повод за разговора е амдопарвовирус при кучетата, за който Колев - и негови колеги от съседна Сърбия и Гърция в научни публикации - твърдят, че е стигнал до Балканите след нелегален внос от Русия.
"Важно е хората да взимат насериозно този нелегален внос. Това е потенциална опасност за биосигурността в България", казва той.Според него най-голямата пробойна е в контрола.
"Дупката, според мен, е в корупцията на първо място. Аз се опасявам, че нямаме сериозна структура, която да функционира като бариера за такива опасности."Оттам разговорът стига до заразите по селскостопанските животни и политиката на масово умъртвяване при заболяване.
Колев настоява, че алтернатива има.
"Ние имаме ваксини в България. Имаме достатъчно количество, но те просто не биват използвани."Според него цената на сегашната политика не е само стойността на унищожените животни. Фермерите губят стада, селекция и производство, държавата плаща компенсации, а на пазара остава все по-малко българска продукция.
А за ваксинацията залага професионалната си репутация:
"Публично съм готов да си скъсам дипломата, ако излезе, че греша."- Кой печели от масовото избиване на животни?
- Наистина ли ваксинацията би спряла износа на българска продукция?
- Защо Румъния вече ваксинира, докато България продължава да отлага?
- И могат ли протестите на животновъдите да принудят властта да промени политиката си?
Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.
Z-Каст, еп. 246 - Младите ли са новите swing избиратели и кой ще реши балотажа?
Send us Fan MailНиският резултат на първия тур не може автоматично да се чете като оценка за управлението, а слабата кампания и усещането за предварително решен вот са демобилизирали част от избирателите.Това …
Notas do episódio
Ниският резултат на първия тур не може автоматично да се чете като оценка за управлението, а слабата кампания и усещането за предварително решен вот са демобилизирали част от избирателите.
Това коментира в Z-Каст политологът Георги Петков дни преди балотажа на президентските избори.
Според него особено интересна е промяната при младите избиратели, които все по-трудно могат да бъдат разглеждани като сигурен електорат на една политическа сила.
"Забелязахме през април, че младите подкрепиха "Прогресивна България", сега забелязваме, че младите подкрепят Гюров и Кандев на този етап. Иначе казано, към младите трябва да са основните действия за агитиране."Петков свързва това и с различния подход в социалните мрежи, където част от кандидатите са водили много по-целенасочена кампания към по-младата публика.
Другата голяма тема е опитът вотът да бъде представен като избор между Изтока и Запада. Според него подобна линия може да мобилизира твърдите ядра, но да отблъсне избирателите в центъра.
"Дават се два варианта - или си прозападен и обичаш напълно всичко, което идва оттам, или си проруски и мразиш Европейския съюз. Това не е правилен подход спрямо избирателя в едни мажоритарни избори."- Ще потърси ли някой от кандидатите подкрепата на ГЕРБ преди балотажа?
- Ако го направи, какви ще са последствията?
- Защо президентският вот не бива да се приравнява директно с подкрепата за партиите?
- Умишлена разработка ли е политическата апатия в България?
- Има ли смисъл от президентски дебат, когато идва в последния момент?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.
Z-Каст, еп. 245 - Вот за президент, кампания за всичко останало - морално укорима, но напълно стандартна
Send us Fan MailВече две седмици тече президентската предизборна кампания, но основната ѝ тема остава мистерия. Скандали, геополитика, обещания за икономиката и доходите - кандидатите говорят за почти всичко …
Notas do episódio
Вече две седмици тече президентската предизборна кампания, но основната ѝ тема остава мистерия. Скандали, геополитика, обещания за икономиката и доходите - кандидатите говорят за почти всичко, включително за въпроси, по които президентът няма преки правомощия. Какво е различното този път и какво се повтаря от предишни избори?
По темата в Z-Каст разговаряме с политическия редактор на Клуб Z Пламена Игнатова.
"Кампанията е стандартна, както казахме, но е морално укорима", отбеляза тя.И дава конкретни примери от обиколките на Илияна Йотова - без да е ясно те дали са в качеството й на действащ президент или каниддат. Сред тях са посещение в завод "Арсенал" в Казанлък заедно с министър и обещания пред жителите на Гълъбово, че минното производство няма да бъде закривано, а дори ще се разкриват нови мощности.
"Изборният кодекс в същото време пак абсолютно забранява използването на държавен и общински ресурс в предизборната кампания."Другият голям проблем е липсата на истински дебат между основните претенденти. Йотова отказа предложените срещи с Андрей Гюров преди първия тур, като заяви готовност за дебат на балотажа.
"При добро желание от страна на всички кандидати и в това число и на водещите, според социологията до момента, може да се организират всякакви дебати, по всякакво време, във всякакви платформи.", отбелязва Игнатова."Но едно е ясно - хората искат да чуят президента им да изразява ясни позиции."В разговора обръщаме внимание и на това как кандидатите достигат до избирателите. Докато в национален ефир доминират рекламни послания и отделни изказвания, значителна част от кампанията по места остава почти невидима. Липсата на силни регионални медии допълнително затруднява проследяването на обещанията и посланията, отправяни пред местните общности.
- Какво се случва със скандала около помилването на т.нар. Петрички Ескобар и може ли той да повлияе на изборите?
- Защо се провалиха опитите за парламентарен дебат по случая?
- Има ли реален шанс огромната разлика между водещите кандидати да бъде стопена до балотажа?
- Накъде могат да се насочат гласовете на избирателите на ГЕРБ и каква роля ще има позицията на Делян Пеевски?
- Защо част от българите, гласували на парламентарните избори на 19 април, сега не възнамеряват да отидат до урните?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст
Z-Каст, еп. 244 - Дронове потапят кораби край България. А управляващите се снишават
Send us Fan MailДва търговски кораба бяха атакувани в българската изключителна икономическа зона в Черно море - инцидент, който поставя въпроси далеч отвъд това чии са дроновете и какви са били целите им …
Notas do episódio
Два търговски кораба бяха атакувани в българската изключителна икономическа зона в Черно море - инцидент, който поставя въпроси далеч отвъд това чии са дроновете и какви са били целите им.
Нарушен ли е българският суверенитет, докъде се простират правата на България в тази част от морето и може ли войната да превърне корабоплаването край страната ни в трайно рискова дейност? За това разговаряме с международния редактор на Клуб Z Веселин Желев в новия Z-Каст.
"Пряко нарушение на териториалната цялост и суверенитета на страната ни няма, но има засягане на важни български икономически интереси. От гледна точка на националната сигурност, разбира се, когато близо до 70 мили от брега стават експлозии и умират хора, очевидно е, че това е риск за националната сигурност", казва Желев.Според него по-големият проблем е как подобни атаки променят риска за корабоплаването, търговията и застраховането в Черно море.
"Аз не мисля, че в случая става дума за два кораба. Аз мисля, че става дума за частен случай на стратегическо действие - на превръщане на цялото Черно море в зона на войната", казва още Желев.Подобна ескалация може да има последствия далеч извън региона - от украинския износ и световните цени на зърното до сигурността на източния фланг на НАТО.
"Ние като че ли живеехме в някакво самозаблуждение, че това няма да ни засегне. Виждаме, че започва да ни засяга."- Може ли атаката да доведе до активиране на член 5 на НАТО?
- Има ли основание България да поиска консултации със съюзниците по член 4?
- Какъв може да бъде икономическият ефект от подобни атаки срещу корабоплаването в Черно море?
- И адекватна ли е реакцията на премиера и президента Илияна Йотова?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 244.
Z-Каст, еп. 243 - "Насилието при големите пари спря." Завръщат ли се 90-те?
Send us Fan MailУбийството на бизнесмена и собственик на "Ботев" (Пловдив) Илиян Филипов върна познатия въпрос - завръщат ли се показните престъпления от 90-те години?За това разговаряме в новия Z-Каст с …
Notas do episódio
Убийството на бизнесмена и собственик на "Ботев" (Пловдив) Илиян Филипов върна познатия въпрос - завръщат ли се показните престъпления от 90-те години?
За това разговаряме в новия Z-Каст с криминалния репортер на Клуб Z Стефан Миланов, който следи организираната престъпност от три десетилетия.
"Интересното е, че някак си насилието при тези големи пари спря", казва Миланов.
И посочва мащаба на промяната - през 1993 и 1994 г. в България е имало над 490 убийства годишно, докато в последните години те са 8-10 пъти по-малко.
"Разликата между 490 убийства и 50-60 убийства е много хубава. Това говори, че по някакъв начин, макар много по-трудно от всички останали, много по-бавно и с много повече родилни мъки, може би се нормализираме", казва той.
Но защо насилието около големите икономически интереси намаля? Една от възможните причини според Миланов е, че териториите и интересите вече са разпределени:
"Някак си всеки вече си е получил пая."- Защо предполагаемият извършител на убийството на Филипов беше открит толкова бързо?
- Какво се промени от мутренските години насам?
- Каква е връзката между големите пари, обществените поръчки и насилието?
- И какво би означавало, ако показните убийства отново зачестят?
Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст.
- Защо предполагаемият извършител на убийството на Филипов беше открит толкова бързо?
Z-Каст, еп. 242 - Тръмп срещу медиите: Защо дори Fox News се обърна срещу него
Send us Fan MailОт години Доналд Тръмп воюва с медиите - но след като се опита да изгони CNN, "Политико" и MS Now от Белия дом, в бойкота срещу него застана дори Fox News - телевизията, която традиционно е …
Notas do episódio
От години Доналд Тръмп воюва с медиите - но след като се опита да изгони CNN, "Политико" и MS Now от Белия дом, в бойкота срещу него застана дори Fox News - телевизията, която традиционно е най-благосклонна към него. Защо се стигна дотук и започва ли да губи позиции лидерът на републиканците?
Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува журналистът и професор по журналистика в САЩ Христофор Караджов.
Според него солидарността на Fox News с останалите големи телевизии има и съвсем практична причина - следващият президент може да е демократ и тогава ограниченията да бъдат насочени срещу самата Fox.
Но големият въпрос е доколко традиционните телевизии все още имат влиянието, което притежаваха доскоро.
"Един Джо Роугън, да речем, подкастът на Джо Роугън, който се слуша от десетки милиони хора, или се гледа, защото той го има и на аудио, има го на видео, както тук при нас. Много по-влиятелен е, отколкото примерно CNN или Fox News", коментира Караджов.
Всичко това се случва преди междинните избори в САЩ, на които републиканците ще трябва да защитават мнозинството си в Конгреса. Караджов смята, че Тръмп вече се превръща в тежест за собствената си партия, а загуба на Камарата на представителите може сериозно да ограничи Белия дом.
"Дори демократите почти гарантирано ще вземат мнозинство, то пак ще е с 15-20 души, може би, нещо от този порядък, което не е страшно много, но това ще си е тяхно. Тоест те ще могат да гласуват, особено ако гласуват монолитно, анблок, всякакви неща, които ще спъват Тръмп определено."- Ще се върнат ли изгонените медии в Белия дом?
- Ако демократите спечелят, може ли Конгресът реално да блокира политиките на Тръмп?
- Защо войната с Иран разочарова дори най-големите му привърженици?
- Кой може да наследи Тръмп начело на Републиканската партия?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст.
Z-Каст, еп. 241 - Илиян Василев: Страшното за Путин идва, когато руснаците спрат да съдействат
Send us Fan MailИма ли реален шанс за нови преговори между Русия и Украйна и какво трябва да се промени, за да престанат те да бъдат просто "ритуал"?Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува …
Notas do episódio
Има ли реален шанс за нови преговори между Русия и Украйна и какво трябва да се промени, за да престанат те да бъдат просто "ритуал"?
Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува дипломатът и политически коментатор Илиян Василев.
Според него Владимир Путин все още вярва, че има военно решение на войната. Затова и истински преговори трудно могат да започнат, преди Кремъл да се убеди, че продължаването на бойните действия няма да донесе желания резултат.
Но провалите на фронта сами по себе си може да не са достатъчни. Василев смята, че те могат да бъдат прикрити от руската пропаганда. Много по-сериозен проблем за Кремъл би възникнал, ако последиците от войната започнат да се усещат пряко в Москва.
"Трябва да се види Москва първо, как реагират. Москва е най-важната. Ако в Москва се надигне, примерно няма топло, няма ток, има отключване. Това е огромен стрес, а украинците свикнаха, те са много по-издръжливи. Досега на Путин пропагандната теза беше, че Москва не чувства война. Но ако това се случи, тогава би било огромен стрес и натиск върху Кремъл."Василев вижда и друга опасност за режима - не непременно открит бунт, а момент, в който хората постепенно отказват да участват в системата и да съдействат на властта.
"Но има един предел. И тук не говорим само за възможността за бунтове. Говорим за по-страшното за тази система - така наречената колективна резигнация. Те просто се оттеглят и тогава всеки се спасява поотделно и самият живот престава да функционира както е бил. Отказват просто да сътрудничат на властите и толкова."- Има ли шанс този път Русия и Украйна да започнат истински преговори?
- Какво може да принуди Путин да приеме, че военно решение няма?
- Каква роля остават да играят Тръмп, САЩ и Европа?
- Как се срива една авторитарна система?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст
Z-Каст, еп. 240 - Изборна инфлация - как вотът за президент достигна рекордна цена?
Send us Fan MailПрезидентските избори се очертават като най-скъпите в историята на България. Но защо вотът поскъпва толкова, къде отиват парите и може ли изборите да струват по-малко, без това да е за сметка на …
Notas do episódio
Президентските избори се очертават като най-скъпите в историята на България. Но защо вотът поскъпва толкова, къде отиват парите и може ли изборите да струват по-малко, без това да е за сметка на доверието в тях?
Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува изборният експерт Стоил Стоилов.
Една от причините за растящата сметка е машинното гласуване. Но според Стоилов проблемът далеч не се изчерпва с машините. България поддържа огромен брой секции, включително там, където гласуват само няколко десетки души, а всяка от тях означава нова комисия, възнаграждения и логистика.
В страната има над 880 секции с до 99 регистрирани избиратели, в които средно гласуват едва 39 души.
"Понякога ЦИК се превръща в помощна агенция за социално подпомагане на местни партийни активисти и приближени на съответните кметове. Защото знаете, че кметовете назначават секционните избирателни комисии."Според него една от възможностите за намаляване на разходите е броят на секциите и членовете на комисиите да бъде по-тясно свързан с реалния брой гласуващи. При малките населени места могат да се използват по-малки комисии, общи секции за няколко села или преброителни центрове.
Другият голям проблем е българският избирателен списък. Разходите се планират за над 6 млн. души, въпреки че реално гласуват далеч по-малко. Според Стоилов е време да възприемем активната регистрация, при който участвалите в последните избори автоматично остават в списъците, а останалите могат да се регистрират преди следващия вот.
Но по-скъпите избори поне правят ли ги по-надеждни? България въведе машини, видеонаблюдение и редица допълнителни механизми след години на подозрения за манипулации. Според госта обаче общественото усещане за мащаба на нарушенията често е много по-голямо от реалните им размери.
"Когато се появи видеонаблюдението, медиите тиражираха по 100-150 пъти една и съща секция за нарушения. Но те не са 150 секции. Тя е една секция в Малорад, една в Белица и още десет. Като ги тиражираш по сто пъти, хората остават с впечатлението, че в три-четири хиляди секции се манипулира."- Защо президентските избори стигнаха рекордна цена?
- Имаме ли прекалено много секции и членове на изборни комисии?
- Може ли активната регистрация да свали разходите?
- Какво трябва да се промени в Изборния кодекс след президентския вот?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.
Z-Каст, еп. 239 - Парламентът е предвидим. Президентският вот и ВСС - не толкова
Send us Fan MailПрезидентските избори, работата на парламента при стабилно мнозинство и предстоящият избор на членове на Висшия съдебен съвет - къде ще бъдат големите сблъсъци през новия политически сезон?Това …
Notas do episódio
Президентските избори, работата на парламента при стабилно мнозинство и предстоящият избор на членове на Висшия съдебен съвет - къде ще бъдат големите сблъсъци през новия политически сезон?
Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува политическият редактор на Клуб Z Лъчезар Лисицов.
Президентските избори тепърва ще погълнат общественото внимание. И то при ситуация, в която повечето анализатори още преди кампанията говорят за вота като почти предрешен. А залогът не е малък - кой ще наследи Румен Радев и колко власт всъщност ще има следващият президент.
И главнокомандващ - който може да не посмее да нарече Русия агресор.
"Когато имаш военна ситуация и трябва да вземеш страна, да се опитваш да бъдеш балансиран, това е много сложно."А докато президентската надпревара привлича публичното внимание, една от най-важните политически битки може да се окаже другаде - при избора на членове на ВСС, където управляващото мнозинство ще трябва да търси допълнителни гласове.
"Големият проблем е с правосъдната система, защото тя е завладяна. Меко казано. Това е основен стоп на демокрацията."- Скучен ли е парламентът със стабилно мнозинство?
- Ще успеят ли "независимите" кандидати за президент да излязат извън твърдите партийни ядра?
- Ще бъде ли войната в Украйна умишлено избутана встрани от президентската кампания?
- Кой с кого ще се разбере за ВСС - ПБ с ГЕРБ, или има и други варианти?
Отговорите - в новия епизод на Z-Каст.
Z-Каст, еп. 238 - 100 км неизпълнени обещания. Велоалеи няма, предупреждения има
Send us Fan MailВ последните няколко седмици велосипедистите в София се сблъскаха с акция - Столична община реши да ги предупреди, че не спазват закона, като карат в парковете. И наистина, ЗДП казва - всеки над …
Notas do episódio
В последните няколко седмици велосипедистите в София се сблъскаха с акция - Столична община реши да ги предупреди, че не спазват закона, като карат в парковете. И наистина, ЗДП казва - всеки над 12 години не може да минава с колело там, където е зона за пешеходци.
Фактът, че в парковете на столицата велоалеи почти няма обаче разгневи едни от най-лъганите гласоподаватели и събра няколкостотин велосипедисти на протестно шествие. То започва от пилоните на НДК, където малко преди началото му разговаряме с една от организаторките на протеста - Теодора Абрашева от "Критична маса - България“.
Според нея казусът с парковете не е просто за кефа на велосипедистите - и даде пример с най-големия парк в града, в който няма никаква велосипедна алея.
"Борисова градина е много ключово място за София, защото много хора минават оттам не просто да си почиват и да се разхождат с велосипедите, а реално отиват на работа, което няма просто алтернатива. Първо, по „Цариградско“ не може да се кара, второ, по „Драган Цанков“ също е невъзможно, особено в посока нагоре, и съответно тази част – „Младост“, „Дружба“ – са отцепени от центъра. Тоест нямаме алтернатива, по която да се движим, ако не сме в Борисова.“И в други паркове местата за минаване са малко. А и сегашната, и предишната администрация обещават да построят по 100 км велоалеи в началото на мандата си, към края не са изпълнили и една десета от това.
"Искаме безопасност и искаме да няма конфликт между нас и пешеходците, нито между нас и шофьорите. [...] В София все пак ние се движим в една джунгла от различни препятствия", обяснява още тя.- Защо властите решиха сега да следват за спазването на закона?
- Трябва ли законът, който на практика забранява на велосипедистите да карат по пешеходните алеи в парковете, да бъде променен?
- Защо полицията преследва велосипедисти в парковете, докато автомобили редовно блокират велоалеите по „Раковски“ и „Дондуков“?
- Велосипедните алеи в парковете не са ли въпрос на план, една боя и няколко знака?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.
Z-Каст, еп. 237 - Става ли омразата нормална? Три млади жени за убийството в Пловдив и насилието сред младите
Send us Fan MailУбийството на 37-годишен мъж в Пловдив, за което са обвинени младежи, постави отново въпроса за насилието сред най-младите. Но отвъд конкретния случай остава по-голямата тема - как се говори за …
Notas do episódio
Убийството на 37-годишен мъж в Пловдив, за което са обвинени младежи, постави отново въпроса за насилието сред най-младите. Но отвъд конкретния случай остава по-голямата тема - как се говори за агресията сред учениците, кога омразата започва да изглежда нормална и какво кара тийнейджъри да попадат в групи, в които насилието се превръща в начин за доказване.
В новия Z-Каст този път ни гостуват не експерти или политици, а три млади жени - Неда, Ани и Мая - две ученички и една студентка. Те споделят своя непосредствен опит от училището и университета с насилието сред връстниците им. Разговорът тръгва от физическата агресия, но бързо стига до вербалния тормоз, отношенията с родителите, реакциите на учителите, социалните мрежи, дискриминацията и радикализацията.
"Някак си не се стига толкова често до физически акт, но вербалното насилие е някакъв ужасен проблем. Обиди на какво ли не основание - сексуална ориентация, раса, пол... Ужасни неща ми чуват ушите непрекъснато", обяснява Мая.Източник на агресията често според тях е директен пример от родителите.
"Много чест случай при агресивни деца идва точно от родителите, когато самият родител е агресивен и това е показвано на детето", обяснява Ани.Коментираме и тийнейджърите, обвинени за убийството в Пловдив - и странният им профиб.
"Странно е и това, че те са "алтернативни" по някакъв начин. Аз очаквах, че ще са малко по-така - очаквах, че ще са локални, с анцузите, с чантичките, с обръснатите глави...", отбелязва Неда.- На каква възраст младите са най-уязвими към радикални идеи и защо?
- Как дори момичета попадат в компании, изградени около крайни възгледи и агресия?
- Как реагират учителите, когато ученик системно обижда или тормози други деца?
- Докъде стига свободата на словото и кога даването на трибуна на крайни възгледи започва да ги нормализира?
- Как връстниците на Неда, Ани и Мая реагират на убийството в Пловдив?
- И в крайна сметка - какво можем да направим, за да има по-малко агресия, омраза и дискриминация?
Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 237
Z-Каст, еп. 236 - "Още една Сеута нахлува в Сеута". Нова мигрантска вълна или хибридна атака?
Send us Fan MailДесетки хиляди мигранти преминаха от Мароко към испанския автономен град Сеута за кратък период. Нова мигрантска вълна ли се задава към Европа, или става дума за организиран натиск с политически …
Notas do episódio
Десетки хиляди мигранти преминаха от Мароко към испанския автономен град Сеута за кратък период. Нова мигрантска вълна ли се задава към Европа, или става дума за организиран натиск с политически цели?
Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува кореспондентът на Клуб Z в Брюксел Момчил Инджов.
Според него случилото се не е обикновена миграционна криза.
"Уникалното е, че тук става дума за една открито хибридна атака."А именно - фалшиви новини, уверяващи мароканци, че сега е моментът да влязат в Европа. Макар дефакто никой да не стъпва в Шенген.
Инджов посочва и мащаба на случилото се, като сравнява броя на преминалите с населението на самия автономен град - и в двата случая близо 80 000 души:
"Още една Сеута нахлува в Сеута."Според него засега няма основания да се говори за нова голяма мигрантска вълна към Европа, но остава опасността миграцията да бъде използвана като средство за натиск.
"Това е вече по-голямата опасност - че мигрантите се използват и за хибридни атаки."Говорим и за политическите последици от подобна криза, възможното засилване на крайната десница, отношенията между Мароко, ЕС и САЩ и контрола по европейските граници.
- Какво всъщност се случи в Сеута?
- Задава ли се нова мигрантска вълна?
- Може ли миграцията да се превърне в инструмент за политически натиск?
- Ще спечели ли крайната десница от новите страхове в Европа?
Отговорите - в новия епизод на Z-Каст.
Z-Каст, еп. 235 - Хамас за първи път говори за разоръжаване. Исторически обрат или тактически ход?
Send us Fan MailЗа първи път в историята си "Хамас" заявява готовност да се разоръжи. Дали това е началото на край на войната в Газа или поредният тактически ход в един от най-дългите конфликти в света?Това е …
Notas do episódio
За първи път в историята си "Хамас" заявява готовност да се разоръжи. Дали това е началото на край на войната в Газа или поредният тактически ход в един от най-дългите конфликти в света?
Това е основната тема в новия епизод на Z-Каст, в който ни гостува международният редактор на Клуб Z Капка Тодорова.
Според нея самият факт, че организацията изобщо говори за разоръжаване, представлява историческа промяна.
"За първи път в историята си Хамас изобщо формулира изречение: 'Да, съгласни сме да се разоръжим'", казва тя.Тодорова обаче предупреждава, че подобна заявка не означава автоматично мир.
"Да вярваш на подадената ръка и добрата дума е западна технология на преговори, но не е там", отбелязва тя,И припомня за сложната структура на "Хамас", вътрешните противоречия в организацията и влиянието на регионални играчи като Иран и Турция.
"В Газа икономика няма. Хората, които изкарват пари, са терористите. Оръжието е в тях, парите са в тях", казва още Тодорова.Говорим бъдещето на Израел преди парламентарните избори през октомври, вътрешнополитическите проблеми в страната и отражението на войната върху обществото.
- Какво реално означава евентуално разоръжаване на Хамас?
- Защо мирът не може да бъде постигнат само с предаване на оръжията?
- Какви са шансовете Бенямин Нетаняху да запази властта?
- Защо изборите през октомври могат да се окажат решаващи за бъдещето на Израел като демократична държава?
Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и слушайте в новия епизод на Z-Каст.
Z-Каст, еп. 234 - За "Одисеята" и филмите, които карат хората да си говорят
Send us Fan MailОще преди премиерата си "Одисея" на Кристофър Нолан се превърна в една от най-оспорваните филмови продукции на годината. Дебатът не беше за режисурата или интерпретацията на Омировия епос, а за …
Notas do episódio
Още преди премиерата си "Одисея" на Кристофър Нолан се превърна в една от най-оспорваните филмови продукции на годината. Дебатът не беше за режисурата или интерпретацията на Омировия епос, а за избора на актьори за някои от второстепенните роли. Според програмния директор на "Киномания" и Кино "Одеон" Христо Христозов обаче именно този спор е изиграл ролята на най-добрата възможна реклама.
В новия епизод на Z-Каст той коментира защо дебатът около кастинга е отклонил вниманието от истинските теми във филма и защо "Одисеята" трябва да се разглежда като съвременен разказ за човешките ценности.
"Не е важна клюката. Филмът говори за принципи, а принципите са универсални правила, които независимо дали ни харесват или не, остават непроменени."Христозов подчертава, че Нолан не прави буквална екранизация на Омир, а съвременна интерпретация, която кара зрителите да търсят първоизточника.
"Филмът успява да говори на съвременния човек. Не е нужно да си чел "Одисея", за да го гледаш с разбиране. Даже след това ти се чете, защото искаш да разбереш още повече", казва той. "В момента в глобален мащаб огромни тиражи на "Одисея" биват отпечатани, наново се издава, преиздава, хората четат. Този филм има изключително ценен образователен ефект."Разговорът засяга още връзката между "Одисеята" и новия филм на Гюс ван Сант "Мъртва хватка", общите теми за човешкото достойнство, както и въпроса може ли киното да се превърне в място за диалог, вместо за разделение.
- Защо "културната война" около кастинга всъщност помогна на "Одисеята"?
- Трябва ли екранизация на митологичен епос да бъде исторически достоверна?
- Можем ли да направим връзка между "Одисеята" и новия филм на Гюс ван Сант "Мъртва хватка"?
- Може ли киното да накара хора с противоположни убеждения да разговарят, вместо да воюват?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 234-и епизод на Z-Каст
Z-Каст, еп. 233 - Гора, стадиони и сцени, или застрояване? За ПУП-а на Борисовата с арх. Любо Георгиев
Send us Fan MailСлед 13 години спорове, обществени обсъждания и неуспешни опити, София отново е на прага на решение за бъдещето на Борисовата градина - приемането на Подробен устройствен план на парка.В новия …
Notas do episódio
След 13 години спорове, обществени обсъждания и неуспешни опити, София отново е на прага на решение за бъдещето на Борисовата градина - приемането на Подробен устройствен план на парка.
В новия епизод на Z-Каст ни гостуваарх. Любо Георгиев, заместник-кмет на Столична община по направление "Градско планиране и развитие", който обяснява какво всъщност представлява подробният устройствен план (ПУП) и защо около него има толкова много спорове.
"Това, че има план за застрояване, не означава, че паркът ще бъде застроен. Всъщност, ако искаш да спреш някакъв вид застрояване и презастрояване, трябва да имаш такъв план, за да поставиш рамките", обясни той.По думите му най-големият риск за Борисовата градина не е самият план, а липсата на такъв.
"Без план Борисовата градина ще продължи по течението на произвола и на възможните намеси, които през годините са се доказали именно заради липсата на план", посочва той.В епизода се обсъждат още най-спорните теми около бъдещето на парка – трябва ли да бъде възстановен стадион "Юнак", необходими ли са подземни паркинги, къде могат да се провеждат концерти и спортни събития и как да бъде намерен баланс между природата, спорта, културата и обществения интерес.
- Трябва ли да има нови стадиони и подземни паркинги в Борисовата градина?
- Защо липсата на ПУП създава повече възможности за строителство, а не обратното?
- Има ли място за концерти, спорт и други събития в най-големия парк на София?
- Възможно ли е след 13 години спорове СОС най-после да приеме устройствен план за Борисовата градина?
Отговорите на тези въпроси и още - гледайте и чуйте в Z-Каст 233.
Z-Каст, еп. 232 - "Справедлива цена"? Единственият безусловен регулатор на пазара са потребителите
Send us Fan MailВчера Съдът на ЕС взе решение във вреда на Унгария - ценовите тавани противоречат на правото на ЕС. Натам ли отиваме и ние с опитите на управляващите да влияят на базовите цени? Какво да …
Notas do episódio
Вчера Съдът на ЕС взе решение във вреда на Унгария - ценовите тавани противоречат на правото на ЕС. Натам ли отиваме и ние с опитите на управляващите да влияят на базовите цени?
Какво да очакваме от новия бюджет, струва ли си взимането на още дълг, какви са перспективите пред българската икономика - по тези въпроси разговаряме в новия Z-Каст с икономическият журналист и водещ на предаването „Ревизия“ по Nova News Йордан Бързаков.
Неясни експерименти като "справедлива цена" и "справедлива стойност" не просто не решават фундаментални проблеми.
"Проблемът не е, че можем да бъдем наказани. Проблемът е, че мерките са апелативни. Проблемът е, че те няма да свършат никаква работа. Напротив, възможно е да навредят на българската пазарна икономика", коментира той.Макар легално у нас засега да няма ценови таван, това казва на всички чужди инвеститори, че утре България може да промени правилата по всякакъв начин.
"Единственият категоричен, 100% безусловен регулатор на пазарната икономика са потребителите", отбелязва Бързаков.Според него пенсионната ни система е станала Понци схема, а за състоянието на нашия бюджет няма невинни - отговорни са хора и сред бившите управляващи, и сред настоящите.
"Най-доброто нещо, което мога да кажа за икономическата политика на настоящото правителство и на мнозинството зад него, е, че имат желание. Възможността обаче трябва да бъде подкрепена от способност. И от някаква форма на знание, политическа воля и методика, по която това да се случи. Хаосът е тотален. Нямат никаква представа кое, как и откъде да започнат да правят."Още в разговора:
- Кой всъщност е основният генератор на инфлацията в България?
- Защо инвеститорите се тревожат повече от темпа на растеж на дълга, отколкото от неговия размер?
- Има ли политическа воля за реформи или България отново отлага неизбежните решения?
- Какво ще научим от бюджета за стойността на обещанията и политическото бъдеще на ПБ и Радев?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 232.
Z-Каст, еп. 231 - "ПБ е огромна като власт, малка като капацитет. А засега - объркана"
Send us Fan Mail"Прогресивна България" разполага със 131 депутати и пълната политическа възможност да управлява, но засега показва повече объркване, отколкото посока. Това коментира журналистът Веселин Стойнев …
Notas do episódio
"Прогресивна България" разполага със 131 депутати и пълната политическа възможност да управлява, но засега показва повече объркване, отколкото посока. Това коментира журналистът Веселин Стойнев в новия епизод на Z-Каст.
Според него новата власт е попаднала в парадокс: "много голяма" като парламентарно мнозинство, но "малка" като опит, хора и управленски капацитет.
"Те нямат опит, нямат хора. Изправени са пред натиска от огромни очаквания и обещания и сега малко приличат на пате в кълчища", казва Стойнев.
Окончателно: ПБ няма да намалява старите пенсии. Новите обаче ще са с 30 евро надолуТой смята, че първите идеи около бюджета, пенсионерите, партийните субсидии и "справедливите цени" създават впечатление за реакции на парче, а не за последователна политика.
"Дошъл си на власт с твърдението, че ще бориш олигархията, и първото, което чуват хората, е, че ще махнат ковид-добавките на новите пенсионери", посочва журналистът.По думите му истинският тест ще бъде бюджетът за втората половина на годината - там ще се види дали управляващите имат план за дефицита, инфлацията и администрацията.
Стойнев коментира и идеологическия профил на ПБ. Въпреки името и очакванията на част от избирателите, според него формацията не изглежда лява.
"Нищо ляво няма в Прогресивна България. Това е една дясноцентристка партия", казва той.Според него голямата опасност пред ПБ е, че властта е получена бързо, но още няма партия, структура и собствен устойчив електорат зад нея.
"Тези 131 депутати изведнъж могат да се изпарят", предупреждава Стойнев.- Има ли реален бюджетен дефицит или управляващите преувеличават наследството?
- Защо мерките за "справедливи цени" изглеждат като политически натиск, а не като реформа?
- Ще успее ли ПБ да се превърне в партия на властта по модела на ГЕРБ?
- Защо огромното мнозинство може да се окаже капан?
- Може ли опозицията да помогне на управляващите да не се провалят бързо?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 231
Z-Каст, еп. 230 - Кой пали България, кой не я гаси – и кой излезе в отпуска
Send us Fan MailЕдна от първите задачи на всяко ново мнозинство в Народното събрание е да промени правилника - този специален закон, който урежда как работи най-важния орган в нашата демокрация.Управляващите от …
Notas do episódio
Една от първите задачи на всяко ново мнозинство в Народното събрание е да промени правилника - този специален закон, който урежда как работи най-важния орган в нашата демокрация.
Управляващите от "Прогресивна България" представят поправките като опит парламентът да стане по-ефективен. Опозицията обаче видя в него съкращаване на срокове, отслабване на контролни механизми и ограничаване на възможностите на всички депутати да си вършат работата.
По темата в Z-Каст гостува Пламена Игнатова, политически редактор и парламентарен репортер на Клуб Z.
"Това, което се опитват управляващите да кажат, е: спокойно, ние сме много добронамерени към вас. Ние няма да злоупотребяваме с това нещо. През ум въобще не ни минава. А от другата страна чуваме: извинявайте, но не ни правете на глупаци, защото рано или късно всеки се изкушава да посегне на парламентарния правилник като инструмент за надмощие", казва Игнатова.В подкаста тя връща лентата назад към създаването на временната комисия за правилника. Вместо да бъде на паритетен принцип, както е било обичайно през последните години, комисията е формирана пропорционално - т.е. ПБ имат най-много представители в нея.
"Това, което виждаме в момента да се случва с правилника, не е, че ПБ залага на качеството, а че залага на бързината. И това остава необяснимо за момента. Те дори не могат да го мотивират", казва Игнатова.Според нея съкращаването на срокове няма да удари само опозицията. То ще засегне и самите депутати от мнозинството, защото не всеки народен представител има експертиза по всяка тема, по която трябва да гласува. Същото важи и за професионални общности, неправителствени организации и експерти, които често дават становища по важни законопроекти.
"Много е важно да не се съкращават сроковете за експертни становища. Има много гилдии, които са засегнати от конкретно законодателство. Всеки ден боравят с него - било то бизнес, било то неправителствен сектор - и липсата на време да се запознаят с нови предложени текстове със сигурност би навредила на качеството на законодателството", казва тя.Особено чувствителен е и въпросът за парламентарния контрол. Ако министрите могат да отлагат отговори без реално ограничение, парламентът губи една от основните си функции - да контролира изпълнителната власт.
- Защо правилникът на Народното събрание е повече от технически документ?
- Ограничава ли "Прогресивна България" правата на опозицията под претекст за по-ефективен парламент?
- Как съкращаването на срокове може да влоши качеството на законите?
- Защо достъпът на депутатите до документи от институциите е важен и за журналистите, и за обществото?
Отговорите на тези въпроси гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст
Z-Каст, еп. 229 - Радев обеща да разгражда модела - днес показа с кого
Send us Fan MailРумен Радев вече има правителство и собствено парламентарно мнозинство. Но още първият ден на новата власт показа, че най-трудните въпроси няма да чакат обичайните 100 дни комфорт.В новия епизод …
Notas do episódio
Румен Радев вече има правителство и собствено парламентарно мнозинство. Но още първият ден на новата власт показа, че най-трудните въпроси няма да чакат обичайните 100 дни комфорт.
В новия епизод на Z-Каст разговаряме с политическия редактор на Клуб Z Любен Обретенов, който проследи в Народното събрание гласуването на кабинета.
Според него съставът на правителството не е изненадващ като профил, дори отделни имена и CV-та да правят впечатление.
"Хора, които може би ще изпълняват задачи, но едва ли ще правят политика", смята той.Една от основните теми е съдебната реформа - от правосъдния министър до предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет. За Обретенов борбата със корупцията и реформата в съдебната власт не могат да бъдат разделяни.
"Върховенството на закона е основният икономически ресурс", казва той.Разговорът стига и до Делян Пеевски, ролята на ГЕРБ и провалената идея за парламентарна комисия по казуси около санкционирания за корупция политик. Според Обретенов такива комисии имат смисъл, защото "вадят факти публично", дори когато прокуратурата не стига до резултат.
- Ще видим ли Радев като един балкански Орбан в близкото бъдеще, или това се отлага с години?
- Какъв е профилът на новия кабинет?
- Ще има ли реална съдебна реформа и как ще разберем дали се е случила?
- Каква опозиция може да бъде ПП-ДБ?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст.
Z-Каст, еп. 228 - И младите дадоха мнозинство на Радев - ами сега?
Send us Fan MailЗа първи път от края на 90-те години една политическа сила влиза в Народното събрание със собствено мнозинство. Румен Радев вече няма нужда от сложни коалиционни аритметики, за да излъчи …
Notas do episódio
За първи път от края на 90-те години една политическа сила влиза в Народното събрание със собствено мнозинство. Румен Радев вече няма нужда от сложни коалиционни аритметики, за да излъчи кабинет. Но с това идва и цялата отговорност за управлението - подкрепено в голяма степен и от най-младото поколение.
По темата разговаряме в Z-Каст с Георги Петков и Мартин Филипов, политолози от студентската инициатива "Стоп". Двамата коментират защо младите избиратели не се оказаха толкова предвидими, колкото изглеждаше след протестите, как високата активност изхвърли част от малките партии от парламента и защо резултатът на Радев е едновременно шанс и капан.
"Оттук нататък не могат да се оправдават с никой. Ако Радев направи грешка, грешката си е негова", коментира Петков.Според него вотът на младите е бил по-скоро вот за стабилност и срещу познатия политически модел, отколкото идеологическо влюбване в новата формация. След години, в които ГЕРБ, ДПС, Делян Пеевски, "сглобки" и кратки парламенти доминираха политическия пейзаж, голяма част от младите са поискали управление "без тях", смята той.
Филипов също вижда в резултата не само доверие, но и тежест.
"Тази отговорност, която дадоха българите на Румен Радев, е изключително голяма. Ако не се справи с управлението, ще падне и ще го заболи", казва той.Нищо няма да стане бързо, особено наболелите реформи - смяната на Висшия съдебен съвет, отношението към Борисов и Пеевски и възможността за реална ревизия на предишните управления са сред темите, по които гостите са по-скоро предпазливи, отколкото еуфорични.
"Този модел не се демонтира за два месеца", казва Петков.Икономиката е другият капан. Новата власт идва с очаквания за социални политики, но и със сериозни бюджетни ограничения. Затова според гостите е напълно възможно първите решения да не бъдат леви и щедри, а непопулярни и дисциплиниращи.
"Аз по-скоро очаквам липса на леви политики, защото няма пари", казва Петков.- Защо младите предпочетоха стабилност пред геополитически страхове?
- Може ли Борисов и Пеевски да бъдат извадени от реалната власт?
- Ще има ли ревизия на предишните управления?
- Ще издържи ли новото мнозинство първия си сблъсък с бюджета?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст
Z-Каст, еп. 227 - Д-р Александър Симидчиев: Държавата ни се е превърнала в антиобраз на справедливостта
Send us Fan Mail"Справедливостта е за мене лепилото, което ни държи като общност. Спазването на правилата от всеки човек. Държавата ни обаче се е превърнала в антиобраз на справедливостта и основната причина за …
Notas do episódio
"Справедливостта е за мене лепилото, което ни държи като общност. Спазването на правилата от всеки човек. Държавата ни обаче се е превърнала в антиобраз на справедливостта и основната причина за това е, че съдебната система е много дисфункционална."Това казва д-р Алекандър Симидчиев, кандидат за народен представител от коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България", поставен под номер 3 в листата в 25 МИР - София.
Според него един от съществените проблеми в българската политика е, че повечето партии не са системни, а вождистки.
"И култът към личността на този човек, независимо от вида партия, се превръща в голяма спирачка да се мисли за принципите и за институциите, а не за конкретните личности. Така че част от големия проблем в българската политика е именно този - че се фокусираме твърде много върху личностите, а не върху принципите", смята той.Системата тежко боледува, но има признаци, че може да бъде излекувана, твърди лекарят политик.
По-малък оптимист е за следващия парламент. Устойчива конструкция е малко вероятна да има, смята кандидат-депутатът.
"Конфигурация, която в момента се очертава в следващия парламент, не ми дава големи надежди. Подозирам, че това, което може да се случи, е първата политическа сила да се опита да наложи председател на парламента, за да може да си гарантира служебен министър-председател на следващите избори, а как ще се конфигурира служебно правителство после, вече е интересен въпрос."За системата на здравеопазването, която познава добре отвътре, д-р Симидчиев казва, че е лесно да състредоточиш голям финансов ресурс в малко на брой субекти. Те превъртат голямо количество пари, а ти вземаш каймака от тези малко на брой субекти.
"Това е, което се случва с болничната помощ, централизирана в няколко огромни икономически субекта, които прават десетки и стотици милиони на годишна база и се опитват да усукват системата и да обясняват колко малко пари има в нея. Те са концентрирали огромния ресурс в себе си, той не е разпределен равномерно", казва той.- Защо е толкова разпространена всеядността в българската политика - без ясно ориентири, с всеки и всичко, срещу всеки и всичко?
- Може ли очертаващата се нова конфигурация на силите в следващия парламент да доведе до реална промяна в съдебната система?
- Промяната на личностите на даден пост - примерно смяната на главен прокурор, решава ли проблемът? Вторачват ли се от ПП-ДБ в отделни имена, както често ги обвиняват техните опоненти?
Z-Каст, еп. 226 - Анна Бодакова: Трябват ни десни социални мерки, те вадят хората от зависимост
Send us Fan MailКак трябва да преценяваме политиците? И какво точно значи да влезеш подготвен в политиката?В новия Z-Каст ни гостува Анна Бодакова, кандидат за депутат на "Продължаваме промяната - Демократична …
Notas do episódio
Как трябва да преценяваме политиците? И какво точно значи да влезеш подготвен в политиката?
В новия Z-Каст ни гостува Анна Бодакова, кандидат за депутат на "Продължаваме промяната - Демократична България" в 24 МИР София. Вместо да се впускаме в клишетата за "младите лица" в листите, говорим за реалната работа в парламента, блокираните реформи и държава, която твърде често създава пречки там, където трябва да гарантира права и нормален живот.
"Политиката не е мръсна работа. Има хора, които я вършат по мръсен и срамен начин", смята тя.
А добрата политическа работа не е само по най-големите теми като антикорупционните мерки, съдебната реформа или геополитическата ни ориентация - тя минава и през сектори като социалната ни политика. Там е налице грешен подход, смята Бодакова.
"Социалната система има две основни функции - на първо място да осигури защита от риск. На второ място да върне хората, които са извън пазара на труда, извън образованието, към образование и заетост. Тя с втората си задача не се справя. И държи хората в едни капани на бедността, от които после им е изключително трудно да излязат", отбелязва тя. "Дясната социална политика, десните мерки адресират проблемите на входа и се справят с тях още в самото им начало."
- Защо съдебната система остава зависима и защо фигури като Пеевски продължават да бъдат фактор?
- Как изглежда работата в парламента отвътре – отвъд скандалите, камерите и показността?
- Как се правят реформи в парламент, в който ключови партии отказват истински дебат още преди да са влезли в залата?
- Защо доверието в Народното събрание е сринато и какво се случва, когато политиката се превърне в спектакъл, вместо в работа?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 226-и епизод на Z-Каст.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Z-Каст, еп. 225 - Мартин Димитров: Имаме нужда от нова национална цел - 90% от средноевропейските доходи
Send us Fan MailДостатъчни ли са мерките на правителството срещу скока на цените на горивата?Каква е разликата между договора с "Боташ", присъединяването към т.нар. Съвет за мир на Доналд Тръмп и споразумението …
Notas do episódio
- Достатъчни ли са мерките на правителството срещу скока на цените на горивата?
- Каква е разликата между договора с "Боташ", присъединяването към т.нар. Съвет за мир на Доналд Тръмп и споразумението с Украйна в областта на сигурността?
- Мираж ли е завръщането към "златния стандарт" до 3% бюджетен дефицит?
- Минава ли той през вдигане на данъци и осигуровки?
- Как се режат разходи, когато стотици хиляди на публична издръжка очакват ежегодно увеличение на заплатите, а някои - и бонуси?
По тези и други въпроси разговаряхме с депутата и икономист Мартин Димитров, кандидат за народен представител от коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България", поставен под номер 4 в листата в 24 МИР - София.
"В момента е станала някаква страшна вакханалия" - посочва Димитров по адрес на държавните харчове.И предупреждава, че ако залитнем в популистки мерки, рискуваме фискалната стабилност:
"Виктор Орбън в Унгария ги тества тези неща и получи най-високата инфлация в Европейския съюз, така че този социалистички подход никога не е давал добри резултати.""Демократична България" е единствената дясна коалиция в момента. Не ме радва, защото много трудно намираме партньори. Но в център-дясно сме само ние" - посочва още кандидат-депутатът от ДБ.А голямата картина?:
"След Шенген и евозоната България има нужда от нова национална цел - да достигнем 90% от средноевропейските доходи."Гледайте и чуйте целия разговор в Z-Каст 225.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Z-Каст, еп. 224 - Последен ден на парламента, първи на кампанията - какво следва?
Send us Fan MailИдват избори, а депутатите излизат във ваканция - макар че могат да продължат да работят и работа има. Неспособността на парламента да приеме част от ключовите закони по Плана за възстановяване …
Notas do episódio
Идват избори, а депутатите излизат във ваканция - макар че могат да продължат да работят и работа има. Неспособността на парламента да приеме част от ключовите закони по Плана за възстановяване и устойчивост заплашва да струва на България милиони евро, но засега не е ясно дали това ще има политическа цена за партиите в кампанията.
По темата в новия Z-Каст гостува Пламена Игнатова, политически редактор и парламентарен репортер на Клуб Z.
"В момента дори приемането на тези закони е малко или много част от кампанията. Някои минават, други не. Това, че днес един текст се приема, а друг пада, вече не е просто парламентарна процедура, а форма на демонстрация - кой без кого може и кой без кого не може", отбеляза тя.От разговора става ясно, че последните часове на Народното събрание не са просто финал преди ваканцията, а концентрат на политическото напрежение, което ще определя и самата кампания - със стари линии на конфликт, нови зависимости и видим саботаж по част от текстовете, свързани със ПВУ.
Остава въпросът и какво ще постигне новият голям играч в парламентарната политика - Румен Радев - и неговата нова формация.
"Предстои да видим дали стратегията на екипа на Радев - това мълчание - ще продължи да работи, защото тя до момента работи и свети с неговия ореол на държавен глава, който се изказва рядко, през подбрани канали, и много рядко се появява. Или Радев все пак ще слезе при хората на терен."- Какво стана в последния работен ден на депутатите?
- Губи ли наистина подкрепа Румен Радев, или социолозите мерят различно?
- Защо ПП-ДБ се превръщат в основна мишена за останалите политически сили?
- Ще има ли правителство след вота и каква кампания да очакваме?
Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия, 224-и епизод на Z-Каст.
Z-Каст, еп. 223 - Войната е шанс на Европа да разчисти мрежите на Иран
Send us Fan MailВреме е Европа да се възползва от войната и да си разчисти двора от логистиката на Иран. Тази теза защитава международният анализатор Руслан Трад в интервю за Z-Каст."Бизнесмен, който е близък …
Notas do episódio
Време е Европа да се възползва от войната и да си разчисти двора от логистиката на Иран. Тази теза защитава международният анализатор Руслан Трад в интервю за Z-Каст.
"Бизнесмен, който е близък на новия лидер на Иран, Моджтаба Хаменей, разполага с портфолио от 400 милиона евро в ЕС. Още 100 милиона британски лири в имоти има самия Можтаба Хаменей. Тези всички активи не са пипани, те не са санкционирани".Трад анализира разминаването между хаотичната политическа визия на Вашингтон и последователната военна стратегия на Израел, насочена към смяна на режима в Техеран. Разговорът дешифрира рисковете от сухопътна инвазия на САЩ, ролята на кюрдските формации и опитите за извличане на иранския обогатен уран директно от ударените подземни обекти. Епизодът осветява ролята на привидно "тихия" съюзник на Ислямската република - Пекин.
"Китай снабдява с компоненти (за иранската ракетна програма) иранската армия и Революционната гвардия. Компоненти, които сега пътуват към Иран с китайски кораби. Тъй като са китайски плавателните съдове, никой не ги закача".Въпреки уверенията на Тръмп, че конфликтът е към края си, Трад предупреждава, че той може да продължи и през следващата година.
- Възможно ли е режимът в Техеран да бъде свален само с военна сила?
- Как би изглеждала сухопътна инвазия на САЩ?
- Как войната пренарежда приоритетите на Русия?
- Каква трябва да е позицията на България?
Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 223.
Z-Каст, еп. 222 - СарафOFF, СарафON - но системата пак забива
Send us Fan MailБлизо три години след отстраняването на Иван Гешев България продължава да има изпълняващ функциите главен прокурор - Борислав Сарафов. Законодателят въведе шестмесечно ограничение за подобни …
Notas do episódio
Близо три години след отстраняването на Иван Гешев България продължава да има изпълняващ функциите главен прокурор - Борислав Сарафов. Законодателят въведе шестмесечно ограничение за подобни мандати, но без изричен текст за заварените положения. А ВСС - също с отдавна изтекъл мандат - избягва темата и прехвърля топката на други институции.
Може ли обаче новият служебен правосъден министър Андрей Янкулов да направи нещо по въпроса, както вече се опита?
Това бе темата на новия Z-Каст, в който гостува Стефан Миланов - съдебен репортер и редактор на Клуб Z. Проблемът е дълбоко институционален.
"Когато се прави законови изменения intuitu personae, т.е. правени за един човек, резултатът е, че системата цикли още повече, а Сарафов си е там. Питам аз за кого го написаха този закон за 6 месеца, ако не единствено само заради лицата Борислав Сарафов и Георги Чолаков. И накрая го написваме така, че няма текст, който да казва какво става със заварените положения."Това позволява и бившата дясна ръка на Гешев да изкара почти половин мандат на поста - а нищо не го спира да се кандидатира за него и когато процедурата най-после се задейства.
Всички решения обаче минават през едно - смяна на настоящия Висш съдебен съвет, а този въпрос освен политически, е свързан и със състоянието на съдебната система.
"Ние имахме избори за Висш съдебен съвет, в които не се кандидатира нито един върховен съдия. Това за мене беше изключително показателно. Ако за най-отговорния орган, в който е концентрирана огромна власт, да не ти се яви нито един върховен съдия - това говори за сериозна демотивация в системата", отбеляза Миланов.- Можем ли да махнем позицията на главен прокурор изцяло, каквито предложения има?
- Как се стига до това прокурори и съдии да тълкуват различно един и същ закон?
- Какви инструменти има ръководството на прокуратурата, за да държи системата в подчинение?
- По-добре ли ще е прокурорска колегия с превес на политическите представители?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 222.
- Можем ли да махнем позицията на главен прокурор изцяло, каквито предложения има?
Z-Каст, еп. 221 - Ще направи ли Гюров ревизия на предишното управление?
Send us Fan MailТази седмица президентката Илияна Йотова връчи мандат за съставяне на седмо служебно правителство в рамките на последните 5 години. Този път избраникът за служебен премиер е подуправителят на …
Notas do episódio
Тази седмица президентката Илияна Йотова връчи мандат за съставяне на седмо служебно правителство в рамките на последните 5 години. Този път избраникът за служебен премиер е подуправителят на БНБ Андрей Гюров. Ще имаме ли честни избори - и какво друго може да направи служебният кабинет на Гюров?
По темата разговаряме в Z-Каст с политическия редактор и парламентарен репортер на Клуб Z Лъчезар Лисицов.
"Аз лично се питам дали правителството на Андрей Гюров ще направи ревизия на предните управляващи. Има какво да се ревизира“, коментира той.И призна, че ако кабинетът тръгне към проверки - по подобие на първото служебно правителство на Стефан Янев - това неизбежно ще предизвика обвинения в пристрастност. Ако обаче не го направи, ще остане усещането за пропусната възможност.
Ключов ще бъде изборът на вътрешен министър и готовността за реални действия срещу изборните престъпления, добави Лисицов.
- Защо Борисов и Пеевски рязко ограничиха публичните си изяви в последните месеци?
- Има ли шанс БСП да промени поведението си и да излезе от досегашните мнозинства?
- Каква е ролята на Румен Радев на този политически етап и доколко действа в тандем със Йотова?
- Ще направи ли Гюров ревизия на предишното управление?
- Може ли ветото върху Изборния кодекс да не бъде преодоляно?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 221-ви епизод на Z-Каст:
Z-Каст, еп. 220 - Боклук, парно и транспорт - защо София повтаря едни и същи кризи?
Send us Fan MailКризата с боклука в София сякаш е овладяна - но идва и още една, и още една... защо Столична община се сблъсква постоянно с такива проблеми? По темата разговаряме с проф. Вили Лилков …
Notas do episódio
Кризата с боклука в София сякаш е овладяна - но идва и още една, и още една... защо Столична община се сблъсква постоянно с такива проблеми?
По темата разговаряме с проф. Вили Лилков - съпредседател на "Синя България", зам.-председател на Столичния общински съвет и един от съветниците с най-дълъг опит и памет за ситуацията в София.
Според него ситуацията с боклука е овладяна, защото общината започва да развива собствен капацитет.
"Сега общината е в малко по-силна позиция, защото тя вече има реална представа кое колко струва. Когато аз и вие влезем в един бизнес и работим известно време, вече знаем реалните цени и на чистенето, и на метенето, и на извозването, и на товаренето. Вече не могат, както се казва, да ни цакат и да ни налагат цени."Моделът досега - да се разчита само на частни чистачи, ни вкарва за четвърти път в криза в последните 20 години, подчерта Лилков.
А в проблемите с "Топлофикация", която вече има 2,5 млрд. лв. задължения, е в една лъжа, повтаряна през годините - че дружеството може да се справи само.
"Реалността е друга: дружеството е с финансови задължения над 2,5 млрд. лв., мрежата е амортизирана, а в производството не са направени нужните инвестиции и няма сериозен план за модернизация, включително в посока когенерация. Така картината остава една и съща – дългове, амортизация и липса на инвестиции."- Защо между СОС и Столична община липсва работещ диалог?
- Какви са целите на икономическото мнозинство в СОС и как работи то?
- Какво е решението на казуса с "Топлофикация"?
- Ще видим ли планове за бъдещето на София - не само как да се отървем от поредната криза?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 220-ти епизод на Z-Каст.
Z-Каст, еп. 219 - Иран е на ръба. Тази криза не е като предишните
Send us Fan MailМасови демонстрации, брутални репресии и отслабващ, но все още устойчив режим – Иран навлиза в една от най-напрегнатите си кризи от десетилетия насам. В този епизод на Z-каст международният …
Notas do episódio
Масови демонстрации, брутални репресии и отслабващ, но все още устойчив режим – Иран навлиза в една от най-напрегнатите си кризи от десетилетия насам. В този епизод на Z-каст международният анализатор Руслан Трад коментира ескалацията на протестите в ислямската република и обяснява защо сегашната вълна се различава от предишните.
"Този бунт излезе от рамките на протестно движение, изискващо една или две отстъпки от режима. Напротив - иска се директно премахване на режима".В разговора се разглеждат ключовите "стълбове" на режима – Революционната гвардия и духовенството, както и потенциалните кофликтни точки между тях. Трад анализира и предизвикателствата пред иранската опозиция, която не може да спечели солидна подкрепа вътре в страната.
Специално внимание е отделено на външните субекти – безценната роля на Русия в поддържането на режима чрез технологиите за потискане на интернет и противоречивите сигнали от страна на Доналд Тръмп.
- Кои са трите фактора, които режимът възприема като заплахи?
- Назрява ли конфликт между Революционната гвардия и духовенството?
- Планира ли Тръмп "специална военна операция" и в Иран?
Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.
Aqui estão os 40 episódios mais recentes de 248. Os mais antigos estão no feed do podcast.
Podcasts parecidos
Mais podcasts de Sociedade e cultura
Este podcast é seu?
Confirme com uma entrada no seu feed: você recebe um código aqui, adiciona como podcast:txt no canal do seu feed e nós verificamos. Depois disso, seu podcast aparece como “verificado” no SoundNode.